Рискувай със стил

Едно такова мартенско и пролетно. Да се излежаваш без да ти пука колко е часът и да мислиш на воля за какво ли не. Мрачно е, но това не ми пречи да се усмихвам широко и да усещам топлина в душата. Ей, такова мартенско и пролетно ми е.

12524283_10205724426926311_6420251549562020217_n

Очите ми шарят навсякъде из стаята. Насочват се първо към гардероба. Дааа,трябва да го пуснa в OLX, защото е супер МИНИ и вече не ми върши работа. Ако ви интересува – бял, с огледало по средата от Икеа, за един човек може и да стане. А, да – 150лв, на промоция. 😀

Втора мисъл. Да си пусна ли телевизора? Нали е smart, може да измисли нещо умно и интересно, с което да ми грабне вниманието. Не, не,нека бъде тишина! Диалогът между едното ми Аз и другото става все по-ожесточен. „Хайдеееее, пусни телевизора!“, „Няма, само ще ме облъчи. Защо да си губя времето в гледане на телевизия. По-добре да взема книгата до лампата.“

12524283_10205724445166767_4341926678402179608_n

Първата книга, която напипвам е на Блага Димитрова,”Отклонение”. Не мисля, че съм на вълна любов и всичките й форми и измерения – радост, тъга, разочарование и пр. Започнах романа преди месец и спрях на 40-та страница, явно не му е дошъл редът. Втората книга – „Ако ви се плаче, излесте навън“. Нито ми се плаче, нито ми се мърда от леглото.

След размислите за телевизора и книгите и двете отпадат. Боже, колко време отделих в мисли, а през цялото време исках просто да докопам слушалките и телефона и да си пусна Omen на Sam Smith https://www.youtube.com/watch?v=fB63ztKnGvo .

Започнах да си визуализирам някакви неща. Затворих си очите и се замечтах така, че все едно това в съзнанието ми ставаше ТУК и СЕГА. Отваряйки очи, погледнах т. нар. си „табло на живота“ – коркова дъска, налепена с желания. Взех идеята от филма „Тайната“. Ако не сте го гледали, задължително го направете. Препоръчвам ви и една много изчерпателна статия по тази тема.  Авторът е Велизар, находчив мъж, определящ себе си като адвокат,превърнал се в Self Made Internet Entrepreneur. http://vvelichkov.com/the-secret/  Да се върнем на таблото.

Загледах се в него, предледах го от единия до другия край няколко пъти, но погледът ми се спираше само в една снимка. В тази!

12321592_10205724366964812_2100224294247689819_n

Прииска ми се да стана и да замина. Далеч. На друг континент. При най-голямата ми любов… Ню Йорк! Да извадя розовия си куфар, да сложа няколко рокли, дънки, високи обувки и едни маратонки и да тръгна. Да рискувам! Но със стил!

12743487_10205724335484025_1933796925128571351_n

943994_10205724335644029_1007636632664087829_n

Време е да спра и да анализирам как, къде и кога, а просто да се насоча към нещата и местата, които силно желая. И както се изрази една приятелка :“Ние жените сме абсолютни кокошки. Защо не спрем с анализите и просто да действаме?“

Как мислите? Не е ли по-добре вместо да чакаме и да казваме „някой ден ще стане“, ДА материализираме мислите си? Нека правим това, което най-силно желаем – нека ЖИВЕЕМ. Със сигурност всичко около нас ще придобие по-приятен и вълнуващ вид. Аз лично ще опитам да рискувам повече. И ето, че сега се замислих над романа на Блага Димитрова. Може да нямам неизживяна любов с мъж, но със сигурност имам неизживяна любов с Ню Йорк. Hope to see you soon, love!

12804888_10205724471447424_4903430974915813466_n

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s