Рискувай със стил

Едно такова мартенско и пролетно. Да се излежаваш без да ти пука колко е часът и да мислиш на воля за какво ли не. Мрачно е, но това не ми пречи да се усмихвам широко и да усещам топлина в душата. Ей, такова мартенско и пролетно ми е.

12524283_10205724426926311_6420251549562020217_n

Очите ми шарят навсякъде из стаята. Насочват се първо към гардероба. Дааа,трябва да го пуснa в OLX, защото е супер МИНИ. Ако и вас ви интересува – бял, с огледало по средата от Икеa, за един човек може и да стане. А, да – 150лв, на промоция. 😀

Втора мисъл. Да си пусна ли телевизора? Нали е smart, може да измисли нещо умно и интересно, с което да ми грабне вниманието. Не, не,нека бъде тишина. Обаче диалогът между едното ми Аз и другото става все по-ожесточен. „Хайдеееее, пусни телевизора!“, „Няма, само ще ме облъчи. Защо да си губя времето в гледане на телевизия. По-добре да взема книгата до лампата.“

12524283_10205724445166767_4341926678402179608_n

Първата книга, която напипвам е на Блага Димитрова,”Отклонение”. Не мисля, че съм на вълна любов и всичките й форми и измерения – радост, тъга, разочарование и пр. Започнах романа преди месец и спрях на 40-та страница, явно не му е дошъл редът. Втората книга – „Ако ви се плаче, излесте навън“. Нито ми се плаче, нито ми се мърда от леглото.

След размислите за телевизора и книгите и двете отпадат. Боже, колко време отделих в мисли, а през цялото време исках просто да докопам слушалките и телефона, за да си пусна Sam Smith https://www.youtube.com/watch?v=fB63ztKnGvo .

Започнах да си визуализирам някакви неща. Затворих си очите и се замечтах така, че все едно това в съзнанието ми ставаше тук и сега. Отваряйки очи, погледнах т. нар. си „табло на живота“ – коркова дъска, налепена с желания. Взех идеята от филма „Тайната“. Ако не сте го гледали, задължително го направете. Между другото ви препоръчвам статия по тази тема, на Велизар, находчив мъж, определящ себе си като адвокат,превърнал се в Self Made Internet Entrepreneur. http://vvelichkov.com/the-secret/  Да се върнем на таблото.

Загледах се в него, предледах го от единия до другия край няколко пъти, но погледът ми се спираше само в една снимка. Тази!

12321592_10205724366964812_2100224294247689819_n

Прииска ми се да стана и да замина. Далеч. На друг континент. При най-голямата ми любов… Ню Йорк! Да извадя розовия си куфaр, да сложа няколко рокли, дънки, високи обувки и едни маратонки и да тръгна. Да рискувам! Но със стил!

943994_10205724335644029_1007636632664087829_n                                                 12743487_10205724335484025_1933796925128571351_n

Време е да спра и да анализирам как, къде и кога, а просто да се насоча към нещата и местата, които силно желая. И както се изрази една приятелка :“Ние жените сме абсолютни кокошки. Защо не спрем с анализите и просто да действаме?“

Вместо само да мечтаем и да казваме „някой ден ще стане“, нека материализираме мислите си, нека правим това, което най-силно желаем, нека ЖИВЕЕМ. Със сигурност всичко около нас ще придобие по-приятен и вълнуващ вид. Аз лично ще опитам да рискувам повече. И ето,че сега се замислих над романа на Блага Димитрова. Може да нямам неизживяна любов с мъж, но със сигурност имам неизживяна любов с Ню Йорк. Hope to see you soon, love!

12804888_10205724471447424_4903430974915813466_n
New York 2015
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s