Той… Лондон

Самолетът започна да снижава и познати чувства започнаха да напират вътре в мен. Вълнение, нетърпение, екстаз. Излизайки от самолета и преминавайки по ръкава с куфар в ръка, неочакваното се случи. Той ме прегърна, истински, както преди-силно! Тялото ми тяло се наелектризира, усетих нещоТО, което беше избледняло с времето. Поглъщаше ме.. а аз черпех тази зареждаща енергия още и още. Така ми влияеше Той … Лондон! И първият път,когато го видях и сега. С цялото си величие, вечно забързан, развлекателен и … незабравим.

Престоят ми беше седем дни. Той имаше достатъчно време да ми покаже и представи доста от местата,които притежаваше. Искаше да се почувствам специална, да разглеждам, да усещам и да пълня очите си с красота. А аз му показах как го виждам пред моята призма. Всеки ден различен, той.. с многото лица. Понякога мрачен, понякога изпълнен със светлина. Разкривах и себе си, чрез цветове, чрез начина, по който се обличах. Смених синьото с жълто, на другият ден кафяво, после последваха черното и бялото. Така аз и Той се разкрихме един пред друг и времето прекарано заедно не се описва само с думи…. А и с много снимки!