Wake UP call … Anger

Предговор

Следващите ТРИ статии, които ще видите в блога  са необичайни за Stylish Toast. Няма да четете за  дрехи, обувки или аксесоари. Ще ви запозная с една по-различна Мода –  модата в чувствата на всички нас.  Чувства на 21 век, които много често изпитваме, но дали си взимаме поука?!

От дума на дума, повлияни от лични истории и от един документален филм, аз и Митко от @beyondmakeupbydemetr (Instagram), създадохме проекта Wake UP call.  Забъркахме нашата „лимонада” от чувства и нямам търпение да ви дам да „отпиете” от нея. Силно се надявам да ви мотивирам, вдъхновя и „събудя”, ако е нужно. Въпроси може да ми задавате по всяко едно време ,тук или в социалните ми канали, а сега … статия номер 1.

____________________________________________________________________________________________________________________

Изпитвах раздразнение от много неща, дори от това, че се събуждам и е нов ден.  Целият фалш, който ме заобикаляше и пряко и непряко,  ме гневеше. Трябваше да играя роли, да нося чужди кожи върху моята, да сменям прическите си, цвета на косата.  Правех си снимки, а после слагах ефекта „за заблуда на последователите” и поднасях снимката в профилите си. Сигурна съм обаче, че не го правя само аз. Трик, често срещан и използван напоследък. Огледайте се!Толкова много хора са „щастливи” в Инста и Фейсбук, но носят товари и проблеми на плещите си.

dsc05618

Моят ден започваше с Фейсбук, нали трябваше да съм в час с новото… старо. Гледах почти едни и същи лица, едни и същи еднакви постове, едни и същи пози. Отново се разгневявах..  и аз не знам защо позволявах на един фалш да ме дразни така.  След това на ред идваше  любимият  Инстаграм – досада. Хора, борейки се за малко „слава”, няколко стотин лайка и също толкова коментара.  Виждах, че става нещо с мен, нещо, което ме променяше, а аз не исках да му се дам. Нещо, което ме караше да хвърлям предмети, да прехапвам устни, да се пускам по течението. Това нещо си имаше име – ГНЯВ.

dsc05625

dsc05635

Откъде идваше?  От желанието да искам нещо и да не мога да го имам?! От факта, че бях далеч и се чувствах НЕ на мястото си?! Може би от високомерието, което бях сложила като защитна маска?! От вниманието, което исках, а не получавах?! От куп други дразнители, които се бяха превърнали в гневни дяволчета.

dsc05633

Гневът ме изяждаше, но не исках да се оплаквам или да се тъпча със сладолед в леглото, гледайки Тетрадката или Титаник. Не е в мой стил! Аз просто стисках зъби, устните почервеняваха, така все едно съм си сложила  ROUGE COCO 444 .

dsc05632

Нищо не ме дразнеше така, както усмивките по лицата на близките и приятелите ми, които изникваха в спомените ми. Знаех, че са на 4, 5 хиляди километра, на 12 часа със самолет или по- скоро далеч от самата мен. Вината не беше тяхна, а изцяло моя. Аз реших да гоня мечти, да покорявам хоризонти или просто да избягам от нещо или някого.

dsc05616

Най-смешното е, че ми се беше случвало и преди, но поука не си взех. Този път е различно. Разбрах, че не можеш да се предпазиш от гнева, защото той е „вторичен продукт“, но МОЖЕШ да направиш нещо друго, което да не му позволява да се появи. Изключи очакванията от мислите си, сложи “брояч” на търпение за нещата, които желаеш, търси първо вината в себе си, преди да се обърнеш срещу всички около теб и най-важното – НЕ СЕ пускай по течението, защото си е чиста загуба на време.

Обикаляне, обърканост, драма, сага, ГНЯВ и …. Очаквайте в следващия пост!

dsc05633 dsc05634

Хохо,

Stylish Toast

Photo and Makeup credits : Demetr from @beyondmakeupbydemetr

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s