Втората част от проекта е тук! Той нямаше да стане реалност без помощта на Димитър от @beyondmakeupbydemetr (Instagaram). Благодаря ти, Митко! За съдействието, професионализма и чашите с розе, които ме вдъхновяваха още повече по време на работния процес.
____________________________________________________________________________________________________________________________________
Произнасях все по-малко думи… Избягвах да се виждам с хора, независимо дали бяха от семейството или не. Нямах идеи и вдъхновение – пълен блокаж, така да го наречем. Заспивах на дивана, на креслото, понякога стигах до леглото, но това нямаше значение, всичко ми се струваше удобно, или по-скоро не ми се струваше нищо. Лягах в 7- 8 вечерта и се събуждах на другия ден в 7-8 сутринта. Спрях режима на хранене, не тренирах както преди, нямах идеи за онлайн кътчето ми. Нищо! Празнина! Но знаете ли какво?! НЕ МЕ е срам от това.
Всичко е въпрос на нагласа, а моята липсваше. Можех да погледна със същите очи, през същия прозорец на брега на океана, от Ню Йорк, София, Пловдив, от някоя селска къща, но виждах едно … нищо. Лошото беше, че дори нямах време да тъгувам или да се обадя на Отряда за бързо винено реагиране, моята приятелка, бях далеч. И сега са далеч, но не физически.
Апатия. Безразличие. Така го наричат по книгите. Всъщност всеки има правото да го нарече както поиска. Но може би нямаме правото да се оставяме на това чувство да ни изяжда. Да, провокирано е от гнева, но who cares, по дяволите. Питам се как е възможно трезвомислещи хора, силни по характер, с положение, с прекрасен живот, да се поддадат на това състояние на ума!? Виновна е онази проклетата илюзия, която ни омагьосва с отровния си прашец. Да,да, същата тази, която ни изгражда мнение, та дори чувства, обич, които ние всъщност не изпитваме, а само си въобразяваме. Замислете се колко пъти ви е подвеждала тази проклетница. Много, нали?! Колко пъти сте седели в ъгъла с чаша (чай / вино / уиски) в ръка и сте си задавали въпроси като :
- Защо на мен?
- Щастлив/а ли съм?
- Той/тя ли е човекът?
- Ще се справя ли с трудностите?
- Харесвам ли работата си?
Скъпи мои! Човешкият ум е непредвидим, но не забравяйте коя в движещата му сила. НИЕ! Независимо дали се чувствате изхабени от живота, независимо дали преживявате невъзможна любов, развод, независимо дали виждате първата си бръчка или бял косъм, ОГЛЕДАЙТЕ се. Не искате да виждате пребледнялото си лице с дълбоки сенки в огледалото, нали? Aко можете да изречете и дума, ако можете да чуете звуците около вас, ако можете да станете и да идете до прозореца, тогава знайте, че няма място за Апатия. Защото имате ВСИЧКО! Сещайки се за проблемите си казвайте „И това ще премине!”. Оценявайте хората около вас и преглътнете егото си. Много е трудно, знам!
Трябва да се научим да избираме мислите си така, както избираме дрехите си сутрин. Това е огромна сила, която можем да овладеем. И ако толкова властно искаме да контролираме всичко около нас, то нека започнем с ума си. А как ще стане по-лесно ли? Очаквайте в следващата, последна статия, от поредицата Wake UP call.
хо хо,
И.
