Обувките разказват истории / Chiara Ferragni

Поредната история, разказана от чифт обувки. И сядайки да я пиша, ми хрумна идея. Защо да не предоставя интернет кътчето си на теб, защо да не ми пратиш твоя, лична история, било то анонимно, може и с подпис?! Kакво мислиш? Ако искаш да видиш твоите мисли, изписани тук, може да ми пратиш кратка история на ivelina@stylishtoast.com до вторник / 11.07. !  Ще се радвам да станеш част от Stylish Toast и хиляди да прочетат точно ТВОЯТА история! А сега блясъкът те зове..

#

Преди месец приятелка ме покани на събитие. Бляскаво, с много мехурчета шампанско и светлинки навсякъде. Не ми беше период за излизания и много хора на едно място, но приех. Първият проблем се оказа облеклото, естествено…. Добре, явно няма да стане! Мога да си измислям какви ли не истории, да си визуализирам какво ли не, но когато става дума за писане, за моето писане и за посланията, които ти предавам, не мога да лъжа.

Днешната история я разказвам аз, Ивелина. “Писателкатата”, блогърката, мечтателката, момичето с големите очи и широката усмивка, която в момента слуша любимата си песен на  Lana Del Ray, пие сухо шардоне и хвърля по едно око на “Великият Гетсби”. Колкото и пъти да гледам филма, толкова пъти се вдъхновявам и се убеждавам, че съм живяла през 20-те, някъде в предградията на Ню Йорк. Звучи смешно, но интуицията не ме подвежда, а също и представата ми за живота, който искам да живея. Блясък, безброй светлини, огряващи усмивката ми, къщата с белите, ефирни пердета до земята, балбукащите мехурчета в кристалната чаша… Перлите, червеното червило и обувките, покрити с много сребърен брокат. Не казвам, че сега съм далеч от горе изброеното, но максималист като мен се цели към съвършенство, което в същото време е спокойно и носещо наслада. Така че, може и още!

От друга страна се замислям каква цена трябва да платиш за целия този разкош?! Нима е възможно като във филма да се будиш в 100 квадрата стая, да избираш дрехите си от гардеробната, по-голяма от домовете на хиляди хора, да прекарваш следобеда в Ню Йорк,  а “Гетсби” да те погледне дълбоко, с големите си сини очи и да ти подаде чаша шампанско. Да, ВЪЗМОЖНО Е! Стига да си го визуализираш и силно да го искаш, можеш да създадеш същия филм или живот, наричай го както искаш. Не е казано, че трябва да е в Ню Йорк и да е през 20-те. И го казва човекът, който преди броени дни отказа стаж в Голямата Ябълка и предпочете малката София.

Тази история цели да ти помогне да намериш и създадеш твоя собствен БЛЯСЪК. Да обуеш shiny shoes и да вървиш смело към небето, обгърнато в цветна заря. Важното е да намериш баланса… И аз се опитвам да го намеря, знам, че се постига трудно, особено, когато си объркан. Затова е важно да отделяме по 10-15 сутрин, да затворим очи, да дишаме дълбоко и да си представяме, това, което наистина желаем. Да се откажем от предразсъдъците, да забравим за страха и просто да рискуваме. Повярвайте ми, няма по-добър приятел от риска, защото той ни показва правилната посока, която ние, отвътре, сме “пуснали на навигацията”.

Аз затварям очи и започвам да си представям.. зарята, милионите светлинки от някой roof top bar, шампанското и белите перли на шията ми… А останалото просто знам, че ще се случи и ще дойде на мястото си много скоро. Тук и Сега!

И.

 

В колаборация с MDL Group

Обувките са налични в Serdica Centre, Week & Shop MDL

 

 

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s