Rules for being a HUMAN being

Признавам, не знаех как да започна статията, а отдавна исках да я създам. След  доста емоционален ден, изпълнен с безброй мисли, кои смислени, кои не, след срещи с любими хора, зареждащи ме по различен начин, седнах и белият екран стоеше пред мен в очакване. Така трепетно очакваше да започна да натискам буквичките и да излея всичко. Така, както аз очаквам да замина другия месец за Италия.  Вдъхновението дойде от едно неочаквано съобщение в Messanger, което не само ме трогна, но и ме накара да пророня сълзи, а това е рядко явление, нямам вид на чувствителен човек. И то благодарение на силата, която ме прикрива. Сетих за един подходящ цитат: “Жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив – извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег. ” Та… за съобщението говорех. Трогна сърцето ми, ДА! Момичето беше отделило част от ценното си време, за да ми каже колко много й е помогнала последната статия в блога и как не само се е вдъхновила, а  се чувства по-уверена в себе си. Цитирам: “Определено този пост беше като една глътка свеж въздух за мен! Благодаря! ” 🙂 Ето това е блогърството за мен, приятели! Истинското отношение, добротата и ценните съвети, които мога да дам на непознати и познати. Мога да “въртя” номера като в “Gossip Girl”, даже доста добре или да започна да “практикувам” нахалството и как да бъда пробивен блогър за сметка на други, НО…. преди всичко съм ЧОВЕК! Не отричам колаборациите си с марки за определен бюджет или договорка, но смело мога да твърдя, че го правя с желание, по човешки начин.

Да си човек, означава да БЪДЕШ истински, без да преиграваш или да се правиш на този, който не си. Да не да не позволяваш странични хора и обстоятелства да ти влияят. И да, трудно е, защото повечето индивиди около нас искат да гледат цирк, да се забавляват за сметка на другите и безцеремонно да те тъпчат всичко живо по пътя си. Къде отиде човечността? Може би скрита дълбоко в сърцата!

How to be HUMAN, ли? Да не позволявате егото, гордостта и тем подобни “недоброжелатели” да попречат на истинското Ви Аз. Отидете в планината, разходете се из гората, стъпете на тревата. И…. Дишайте! Дълбоко! Аз бих отишла в малка дървена къщичка в Родопите. Ще сляза до някое село и ще слушам звука на гайдите, ще пия по вино с добродушните баби, като си спомням за моите, които вече ги няма, и ще се смея от сърце. Защото там, в планината, се чувствам най-добре! ❤ Чувствам се ЧОВЕК!

Advertisements

2 Comments Add yours

  1. tripio says:

    Иве, то, за да си професионален блогър е естествено да имаш колаборация с фирми и марки и да ти плащат, за да може чрез своите постове, снимки и разкази да достигнат по емоционален начин до твоята аудитория.

    Това е съвсем нормално и почтено, за да е нужно да го признаваш и обясняваш, едва ли не като недостатък. За другото си напълно права – по-важен е подходът, начинът, отношението и начина на комуникация с аудиторията ти. И най-вече осъзнатото разбиране да не я подвеждаш със съветите си и да не спекулираш с доверието ѝ, което ти правиш.

    Продължавай да си все така светла, усмихната, вдъхновяваща и по детски наивна и безкрайно изкусителна със своя интелект и женственост. А за къщичката – само кажи – ще се намери 🙂

    Like

    1. StylishToast says:

      Именно! Не бива да подвеждаме аудиторията, а да подходим обективно и да разказваме от сърце!
      Благодаря за милите думи, много ме трогнаха! ❤️ А къщичката май вече я открих, остава само да сложа няколко пуловера в сака, да обуя гумените ботуши и съм там.

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s