Есента е за oversized пуловери и за метода „майндфулнес“

Септември е към края си и вече ми липсва, но съм убедена, че октомври ще го замести подобаващо с още повече емоции, възможности и ситуации. Есента се оказа любимият ми сезон – толкова е цветна и носеща уют.  И се усеща вече, нали? Студените сутрини и вечери, хладният вятър, падащите листа, разпилените(и окапващи 😅) коси… Дойде времето за дебелите завивки, #oversized пуловерите и красивите шарени гледки към Витоша. Обичам есента и знам, че тази ще бъде запомняща се. Но как да се постигне? С един на вид прост метод, но всъщност изисква доста смелост, воля и упоритост. Говоря ви за метода “МАЙНДФУЛНЕС” или казано по друг начин – да се научим да бъдем тук и сега! Да присъстваме изцяло в даден момент,ситуация, на дадено място…  Та да, есента е за OVERSIZED пуловери и да се научим да практикуваме “майндфулнес”, ако се чувстваме не на мястото си или ни тревожи нещо.

Малко за OVERSIZED вълната, с която дизайнерите заляха седмиците на модата в Ню Йорк и Лондон. Вече все по-рядко може да видим прилепнали рокли, тесни панталони и скини дънки, защото комфортните и широки дрехи “заляха” улиците! И честито на печелившите като мен, които обожават разкроените дрехи – било то пуловери, панталони или асиметрични рокли. Както казваше EX-boyfriend-a:”Ивелина, не мога да разбера какво простирам – пола ли е, блуза ли е, рокля?! Всичко прилича на чаршаф!”. С малко повече вложен стил и старание широките дрехи могат да изглеждат също толкова шикозни. Виждате от снимките, съчетавам този сет на високи обувки, на ниски апрески, а само пуловера го нося или с клин в розово или с дънки.

А сега за метода “майндфулнес”. За мен това е предизвикателство! Ако се питате защо – защото ми изисква много воля да пречупя съзнанието и емоциите си. Може да ви изглежда, че съм по-твърда от камък, че вечно съм усмихната и ми се случват мега, гига, ултра яките неща… Да и това е така, но в същото време съм супер емоционална и уязвима. Мисля и анализирам през 100 призми, както казва една мъдра жена. хах И затова казвам, че практикувайки метода ще бъде предизвикателство… Впуснах се с пълни сили и честно да ви кажа от първия ден има ефект! Не знам дали е заблуда или насилване да спра да се тормозя и да не се разконцентрирам заради неадекватни думи и анализи (аз съм човек на делата, не на думите), но е факт, че започнах да се оглеждам какво наистина става около мен. Със ставането сутрин пускам музика и танцувам, пея си, гледам се в огледалото и си се радвам. Вече три сутрини излизам заредена и това си личи – хората ми се усмихват без да ме познават.

Да споделя набързо какво е “майндфулнес”.. Наскоро прочетох в един сайт няколко дефиниции, но най-популярната, която се използва от психолозите, е тази на американския професор Джон Кабат-Зин: „да присъстваш и целенасочено да обръщаш внимание на всичко в настоящия момент, без да си настроен критично към него.“ Еми, трудно е особено, когато не си ОК с дадена ситуация/и  и се чувстваш безсилен или “не ти е по вкуса”. Да, обаче помисляйки  философски си даваш сметка, че си жив и здрав, това е просто урок и животът ти не е ни най-малко застрашен. Застрашени може да са егото, вижданията и очакванията ти, но не и ЖИВОТЪТ. Затова трябва да си дадеш ясната представа, че всичко, което те заобикаля е толкова прекрасно и истинско. Неоспорим факт е, че сме непрекъснато подвластни на умовете си, постоянно мислим и преценяваме плюсове и минуси за дадена стъпка БЕЗ да си даваме реална представа за това както искаме отвътре. В повечето случаи се ръководим от разум и исползваме думата “трябва”, а не “искам”. Това прави ли ни щастливи? Така обективни ли сме и честни ли сме спрямо себе си и спрямо другите? НЕ!

Ето ги и основните принципи на “майндфулнес”:

Да се научиш да разпознаваш  съставните части на опита в дадения момент и да им се насладиш, да изключиш съзнанието си.. Мисли, емоции, физически усещания.  И всичко това в съвкупност засилва усещането да принадлежиш ТУК и СЕГА. За една минута, за един час…

Да осъзнаеш, че емоционалната възбуда може да бъде съзнателно регулирана като ТРЕНИРАШ вниманието си.  Например съзнателно да наблюдаващ дишането си, как листата падат от дърветата, да наблюдаваш дланите си, просто да се съсредоточиш върху нещо за миг.

Да използваш възможността да възприемеш определена мисъл просто като мисъл, а не непременно като реалност. Направи, дори да не ти харесва! Явно така е трябвало да стане и тази мисъл или реалност да те учи на него истинско и да те “бутне” към щастие и радост.

Споделям с вас и няколко  основни принципа, от които аз се ръководя в ежедневието си (ОТ ЧЕТИРИ ДНИ), но вече имат въздействие и ми помагат по някакъв начин.  На първо място –   да отделям по малко време за себе си всеки ден... Аз лично се върнах към навика си всяка сутрин да отделям моето си време да пиша в тетрадка благодарности и цели за следващите три месеца. Помага ми да се фокусирам и да вникна наистина в това, което силно желая и за което искам да се боря. Вие може да го практикувате навсякъде, независимо дали още се прозявате в леглото или сте в колата, в офиса.. Просто 5-10 минути  да останете сами със себе си и мислите си.  Втори принцип – да наблюдавам настоящия момент, такъв, какъвто е. Ако сте нервни и ви иде да се развикате, ами направете го, защото ще ви олекне. Така насочвате  вниманието си към емоция, която в този момент искате да изхвърлите от себе си. Защо пък не?! Следва нещо, с което се гордея, че успях да преодолея.  Да оставя оценките да минат покрай мен. Напоследък чувам какво ли не, какви ли не изказвания и пр., хората се опитват да ме разубеждават за заминаването, да оценяват “бъдещето” ми. Еми знаете ли какво? През едното ухо влиза, през другото излиза. Осъзнах, че аз съм си аз и е абсурдно да се ръководя от мнението на другите. Аз знам какво искам, за какво мечтая, какво и с кого желая да постигна и от какви хора да съм заобиколена. Това ми е достатъчно! Друг принцип – да отбележа мислите си на лист хартия или на notes в телефона точно тук и сега. Пример – вървя по улицата и ме връхлита истинска и емоционална мисъл. Спирам и я записвам, а после я препрочитам. Така осъзнавам колко силна е тази мисъл и как може да ми помогне в даден момент. И не на последно място, ЛЮБИМИЯТ ми принцип. Да НЕ се обвинявам, ако непрекъснато отскачам с ума си до други места, събития и хора. Дадох си сметка, че щом го правя, значи вътрешното ми Аз иска нещо да ми каже и искам да се опитам да вникна. Съвет – опитвайте се да разбирате кога това се случва и дали ви трепва, за да можете спокойно и безкритично да се върнете отново към себе си, тук и сега. Опитайте се да разграничавате истинското и силното, защото това е ключът към спокоен сън и балансиран живот.

Практикуването на „майндфулнес“ за мен е предизвикателство! ГОЛЯМО! Но в същото време е Учител, от който в момента се нуждая и именно тези практики вече ми помогнат да се фокусирам върху себе си, да се абстрахирам от празни думи, а да действам, за да се съхраня! Заради себе си и заради вас, читатели!  Защото в едно съм сигурна – моята мисия е да помагам на другите и да ги вдъхновявам! ❤ И се гордея със себе си!

*По-подробно за метода може да откриете на Моето Здраве.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.