Everything happens for a reason

Everything happens for a reason!

Изненадвам се на себе си с всеки изминал ден,откакто съм тук,  в Америка! Не във всяко отношение, но гледам да запазвам баланса. Уж! Едва днес успявам да седна и да напиша нещо по-значимо, по-вдъхновяващо и по-истинско! Сигурно, защото вали! Гледайки през прозореца виждам океана и това така ме успокоява. МНОГО! Въпреки мислите, които имам  в главата си!  Мисля за новостите, които се случват, за случките, за промените, за, за, за… всичко! Затова избягах малко! Но се чувствам спокойна! И толкова се радвам, че Крис е тук и , че пак се преоткрихме! Сещам се за един момент, беше отдавна и той остана вкъщи на една нова година, за да сне се прибира до Перник! Като днес си спомням как ми каза:”Иве, може ли да остана у вас?!”. И аз естествено откликнах и махайки си грима се смяхме толкова много, че и сега, сещайки се ни е смешно и мило!

Спрях да мисля всичко през пет призми! И както казва един приятел, моята друга упора тук:”Иве, прекалено много мислиш! Жива и здрава си, виж колко е яко! “.

Знаете ли какво? Everything happens for a reason! Проблемите наричам ситуации и ги приемам по-леко. Дори хората около мен научих на това! Най-комичният пример е, че преди два дни си загубих портмонето на летището и дори не знаех. Едва, когато се прибрах  го разбрахме.Търсих в колата, по джобовете, вкъщи.. нищо! И се сетих, че го забравих в тоалетната на летището. С такова спокойствие седнах на дивана, сипах по чаша вино и казах:”Утре ще се обадим и ще е намерено!”. Вкъщи! Вече дори не знам кое е вкъщи, но  казва този същия приятел “Аз “вкъщи” го чувствам навсякъде. Знам, че ти е странно още, но се замисли, че нищо важно не изпускаш в България. Тепърва ще става по-интересно и значимо!”. Вие така ли сте? Ето още един пример. Не харесвах Бостън, ама изобщо. Беше ми скучен град! Нещата са вече други,  вижда града през друга призма. Впечатли ме една сграда с историята, с духовността си и първият път, когато пристъпих прага й и закрачих по мраморния под си представих как ще отседна там, как ще гледам през прозореца вечерта и ще се наслаждавам на гледката, как е моето място. За малко!

Какво мислите, че стана само седмица и половина след това? Точно това, което ви описах по-горе! И благодаря на мишката, която се “постара” колата да се развали и да остана в Бостън именно в тази сграда. хахаха Така и стана!

Та с този блог пост имам за цел да убедя себе си, че не бива да мисля прибързано, че не бива да се страхувам от нищо. Всъщност за страха Сузи ми помогна като ми написа “Не оставяй страха да те превземе, защото започваш да се държиш отбранително и да даваш грешни сигнали като защитна рекция!”. И е права! Затова се оставам на ситуациите, такива, каквито са! Осъзнато! И знам, че най-хубавото предстои!  ❤

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.