NYC Stylish Guide

Може би най-голямата причина този пост да съществува и като цяло поредицата от американските ми приключения, която предстои, е Нели! Също и моята решителност най-после да разкажа преживяното, с или без много детайли. Преди време толкова искрено и с толкова топлина Нели изрече думите: “Аз искам да усетя твоята енергия, когато си там! Да те видя как се разхождаш из улиците, какво виждаш през твоите очи, как се чувстваш!”.  Докоснаха ме тези думи! МНОГО! Коя съм аз в Ню Йорк, какво чувствам?! Там съм себе си, макар да не е родното ми място! В същото време се чувствам като малка мишка, която търси да намери своето място из всичките светлини на Голямата Ябълка, по малките улици, по дългите авенюта, та дори в парка. Сигурно вече съм ви разказвала за първата ми, необикновена и вълнуваща среща с града, която беше преди повече от 5 години, затова нека сега надградя и споделя тазгодишните си преживявания, именно накрая на годината! ❤ Една статия няма да е достатъчна и ще е невъзможно да опиша  всяка трепетна емоция, впечатляващо място или поредния странен човек, който може да те заговори на улицата.

В рамките на шест месеца посетих Ню Йорк около 4, 5 пъти, затова започвам от последното пътуване, което беше с по-дълъг престои от обикновено и най-зареждащо. Включвам и мускулната треска от ходене, но пък си заслужаваше. 😀

Алармите за събуждане винаги звъняха между 3:30 – 4ч, сутринта. Кой спал, кой не, няма значение, всички трябваше да сме на линия, с кафе в ръка и натоварен багаж, особено ние, които шофирахме. Времето на пътя ми минаваше бързо, а когато в далечината се появяваха небостъргачиите, всичко наоколо ставаше още по-страхорно, няма нужда да споменавам за пеперудите в корема, нали. Все едно пред мен заставаще първото ми гадже от училище. хаха

Обичах да гледам рекциите на студентите, опитвайки се да преборя трафика и в същото време да ги питам за първите им впечатления. Така или иначе Ню Йорк щеше да изненада всекиго по различен начин.  В зависимост от ъгъла,  от който погледне, от начина, по който подходи, от авенютата, по които ще мине, от забележителностите, които ще види. Ню Йорк е град, който няма да ти създаде комфорт от първата секунда, споменах за задръстванията, линейките, купищата ремонти и заблудените хора, които не гледат дали е червено или зелено, забили са поглед само в телефона си. Първоначално може да помрънкаш(аз! :D), да се изгубиш, но накрая ще си на правилното място. С правилните хора, ако имаш късмет.

Късметлийка съм, че не бях задължена да съм с групата постоянно, а ходех на местата, които аз исках, виждах се с приятели и изпитвах БЕЗВРЕМИЕ.  В Ню Йорк, колкото и пъти да съм била, винаги откривам нещо ново. Това смятам, че важи за всеки. Има много посоки, в които мога да тръгна със съдържанието за града, но този път реших да тръгна от Financial district, там където бяхме и отседнали.  Ще се фокусирам върху местата, които не са толкова популярни, а в същото време са толкова арт и носят толкова вдъхновение. Цялото това последно преживяване за 2019та в града, за мен беше предизвикателство, защото реших да ползвам една линия метро, ако изобщо ползвам, да се “загубя” из улиците, да открия местата, които си бях набелязала и да се почувствам все едно живея там. Всъщност последното усещане се е появявало всичките 9-10 пъти, в които съм била в града.

  • Силата на визуализацията! Точно така си преставях гледката от стаята и не предполагах, че ще е реалност. Четсно казано си представях, че ще ме сложат с много хора, на никък етаж и ще виждам само покрива на някой ресторант и натрупаните чували с боклуци. хаха Е, не беше така!

Началото на септември в града е лудница заради Fashion Week и UP Open! Голямо вълнение имаше покрай тенис мачовете, особено за част от нашата група, които успяха да гледат сънародника Гришо. Та, както споменах, започнах разходката си от Уолстрийт, минах през мястото, на което са били разположени кулите близнаци, а в момента има два огромни фонтана, гравирани с имена, в памет на загиналите на 11 септември. Странна енергия има това място, а въображението започва да си представя момента от сблъсъците на самолетите в сградите, които сме виждали стотици пъти по телевизията, интернет, а вече и в учебниците.  Но нека спра до тук по този въпрос и разнообразя разказа с една сравнително нова и супер внушителна сграда – The Oculus. Архитектурното чудо, мол! 

Продължих към арт квартала Сохо(от англ. Soho), където творят художници от цял свят , повечето магазини са винтидж, има и много луксозни бутици, буквално можеш да откриеш от игла до конец. Кварталът е идеален образец за култура, икономика, политика и развиваща се архитектура.  Как бих го описала с една дума ли? URBAN! А на български – чугун. Защото е известен и със своите елегантни чугунени фасади. Малките  калдъръмени улички и луксозни ресторанти и нощни заведения също са MUST! В Soho може да се шлаеш безцелно с часове и просто да попиваш.

Следваща стъпка, по-скоро много стъпки хаха,  ме отведоха в Гринуич Вилидж, или Уест Вилидж, отново арт част на Ню Йорк, а оранжево-тухлени сгради са точно като по филмите. Спрях се първо до книжарницата на Марк Джейкъбс, която се намира на „Бликер стрийт”.  Казва Bookmarc ,игра на думи от първото име на дизайнера и Bookmark, което в превод от английски означава лентата, с която отбелязваме докъде сме стигнали, когато четем книга. В магазина има от грамофонни плочи, художествени албуми, книги с фотографии до канцеларски принадлежности с логото Marc Jacobs. Нямаше как да не се отбия и за така известният бананов пудинг от Magnolia Bakery 

Сами виждате по усмивката ми, колко наслада носи пудинга, но по-скоро е от срещата ми с града! ❤ Не мога да ви опиша с думи, наистина. Понякога мисля, че влечението ми е налудничево, но има нещо, което адски много ме тегли натам, чувствам си го своето и колкото и минуси да му намирам, искам да се връщам и пак, и пак, и пак. Просто го обичам този град!  Сетих се за един цитат на Кари Брадшоу: “В крайна сметка сезоните се менят, както и градовете. Хората идват и си отиват от живота ти. Но е успокояващо да знаеш, че тези, които обичаш, винаги ще са в сърцето ти. И, ако си късметлия, ще са само на един полет разстояние.” Така и така я споменах, няма как да не споделя и снимка от улицата, на която е сградата с кафяво-оранжева фасада, използвана за заснемане на сериала.

Казах ви, че една статия няма да ми стигне, за да опиша Ню Йорк, дори цяла книга ще е малко. Затова спирам до тук и оставам другата част за утре. ❤  Надявам се споделеното дотук да ви е накарало да усетите поне малко града и да е  добра отправна точка, ако решите да го посетите.  А на Нели пожелавам 2020 да й донесе няколко дни в Ню Йорк, а гидът да й бъда аз! ❤

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.