Имахме нужда от тази социална дистанция. А после?

Никой не е предполагал, че това може да ни се случи, нали? Да ни завърти в собствения ни водовъртеж,  да разхвърля и унищожи плановете ни като торнадо, да ни разтресе психически като заметресение и накрая да стопи целите и мечтите ни като лавата на вулкан.  Да ни изолира така, както никога.

Приятели, имахме нужда от тази социална дистанция! А после?

Ще започна с едно полезно упражнение, което направих вчера, отговори на важни въпроси и сигналзира, че най-наложителните ни неща, всъщност са толкова простички.  Искам да ви го предам, защото съм сигурна, че ще предизвика у вас най-смисленото, най-истинското и най-важното.  Та вземете два листа хартия, може и един, на който да пишете от двете страни. Ще трябва да съставите два списъка на потребностите ви. От едната страна напишете нещата, които са ви НАЛОЖИТЕЛНИ, независимо дали в момента са ви приоритет или не. Другият списък е с нещата, които желаете, които искате да постигнете, цели, мечти. Не се замисляйте много, не се питайте дали е правилно или не, а просто пишете. ВИЕ СТЕ, дайде си нужните минутки и се върнете тук, за да анализирате отговорите си.

Привет! Сега разгледайте двата списъка и се запитайте това, което сте написали какво говори за вас в този момент от живота? Има ли неща, които фигурират от двете страни и защо е така? Искате ли да промените нещо? Направете го тогава, но се запитайте какво ви показва то относно това кои сте и относно мястото тук и сега. Не бързайте, дайте си време! Няма правилен отговор, има много правилни отговори, които съм сигурна, че анализирате или поне сте започнали да търсите.

С тази игра исках да ви задам и въпроса дали думата спокойствие фигурира в някой от списъците? Искрено се надявам да е така. Би трябвало в изолация от света и хората да сме по-смирени, нали сме си вкъщи, работим от дивана, трапезарията, кухнята. Сигурно спокойствието ни е завладяло вече.  Да, ама не, мили хора. Мисля, че 90% от вас, които сте направили упражнението, спокойствието не фигурира в нито един от списъците ви. И ако наистина липсва, включете го, изпишете го и го повторете на глас.

Защо имахме нужда от тази изолация? Защото живеехме в свят, който ни предлага почти всичко, разполагахме с огромни ресурси, но едно нещо често ни липсваше… спокойствието. Сякаш в живота ни не оставаше време да го имаме, да се погрижим за него и вероятно затова ни е напуснало. Трърде много работа, твърде много амбиции, повишения в работата, ситуации(проблеми), за които да мислим, безсмислени въпроси, с които се занимаваме. Бяхме ръка за ръка със стреса, не казвам, че и последствията от пандемията няма да доведат до много притеснения, свързани с бюджетите ни най-вече, но не искам да пиша по този въпрос сега.

Обитавахме асфалтираните улици, притиснати от мръсен въздух, заграждаха ни обвинителни погледи, раздавахме се за хора, впускахме се във връзки без смисъл,бяхме забравили за планината и парковете, но за тях се сетихме по време на карантина, дори руптаехме, че не ни позволяват да се разходим. Обсебихме се от диетите, от залите за тренировки, а сега какво стана – търсим продукти от село, медитираме сами, опъваме йога постелката вкъщи, а не в залата и пак се получават резултатите.

По-лесно се примирявахме с чувството за постоянна тревожност и емоционална нестабилност, отколкото с тази наложена ни изолация, която ще продъжи и вявам. Бяхме се научили да търсим сигурност, за да можем да сме спокойни, да не излизаме от зоната си на комфорт, но не беше ли това една заблуда? Мислехме си, че тази сигурност се крие във властта, успехите, вещите, къщите, парите, а сега? Какво стана, къде е сигурността?

Лично в себе си открих няколко заблуди и една от тях е, че мислех за правилен път, сцената, на която излизах постоянно и когато “получавах аплодисменти” от други. Да, но тези други са били също толкова объркани като мен, пляскали са, но в същото време са гледали с едни други очи, когато са ме виждали на мястото, което сами биха желали да заемат. Всички бяхме забравили – и аз, и те, – че за обществото сме по- скоро потенциални консуматори, отколкото хора, търсещи щастието.

В дните на изолация се убедих, че не е необходимо да се сравняваме и постоянно да гоним цифри. Трябва да покажем на света истинското си лице, да се подкрепяме, да си прощаваме, да не си разменяме хапливи коментари, а да изгладим отношенията. Е да, разбирам, че не всички трябва да се харесват, но все пак. Да отделяме повече внимание на близките си, да се сближим с тях. Аз още не  мога да повярвам, че с брат ми толкова се сближихме, готвим заедно, смеем се, говорим дълго, дори започнахме да тренираме заедно. Комуникирам с хора, от които научавам, с които обменяме опит, пием вино виртуално и не се съдим, не си налагаме мнението, а общуваме истински. Както каза едно от любимите ми момичета:”На фона на всичко, което става в социалните мрежи, нашата група е супер позитивна. Дали да не направим подкаст.”

Имахме нужда от тази изолация, да! Може би отново се питате- а после? Аз лично ще изляза от вкъщи по-различна, защото ще съм изхвърлила от “лодката си”(мислите и живота си)ненужния товар и ще съм освободила място за новото. Различно ще е  със сигурност, ще сме по-смирени и по-човечни. Надявам се! ❤

 

Да останем заедно:

IG: Stylish Toast

FB: Stylish Toast

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.