Любов по време на пандемия

Това не е откъс от книгата на Маркес. Дори заглавието на статията не е изцяло същото, просто се доближи най-точно до ситуацията, в която сме и до любовта в следващите редове. Любов от онази истинската, онази, която никога не умира, колкото и клиширано да звучи. Разчиствайки старите си дневници и тетрадки попаднах на една много специална, която в гимназията отварях с такава досада. Тетрадката по литература от 11 клас, с твърда корица, а на нея изобразена картата на света. Типично в моя пътешественически стил, с моя почерк, още пред онази 2010 година. Разгръщайки я се спрях на анализа на любимата ми творби на Никола Вапцаров – “Прощално”. И сега е моментът да кажа публично колко съм благодарна на учителя ни по литература, колко траен отпечатък остави у мен( и не само у мен :D) и как допринесе най-вече за знанието и отношението ми към писането и литературата. А, да, и друго: “Г-не, съжалявам, че понякога се случваше да Ви звъним в 2-3 часа след полунощ с музикални поздрави, но със сигурност е било от любов към литературата и анализите!”. 😀

И така от Маркес и Вапцаров, до “Любов по време на пандемия”. Не знам колко от вас знаят за любовта между Никола Вапцаров и съпругата му Бойка и как  до последно тази жена е разпространявала стихотворението “Прощално” след смъртта му, но в следващите редове ще разберете. Препрочитайки анализа от тетрадката ми хвумна да ви разкажа и други истории на велики творци и хора като цяло, да ви пренеса в една по-красива и ценностна вселена. Ако продължите да четете, ще имате възможността да се докоснете до тях и да окрилят началото на седмицата ви с любов. А може пък и да се припознаете в някоя от историите. 🙂

  • Започвам с разказа за друг любим български автор и изгората му – Пенчо Славейков и Мара Белчева. Мара е била светска дама, любимка на много хора, включително в двора на княза. Откривайки се, двамата със Славейков се насърчават и подкрепят взаимно в литературните среди, в социалния живот, във всичко. Любовта действа изключително благотворно и на двамата, не спират да творят и да бъдат вдъхновение един за друг. Славейков възпява любимата си в „Острова на блажените“, както и в поемата “Кървава песен”, заради която авторът стига до номинация за Нобелова награда. Връзката на две толкова различни личности предизвиква нестихващо неодобрение и открита враждебност, която е насочена директно към тях. Пенсията на Мара е спряна, а поетът е освободен като директор на Народната библиотека. В името на любовта си, макар огорчени и унизени, двамата бягат в чужбина, където той заболява и въпреки че Мара си продава къщата, за да имат пари и да го лекува, той умира в нейните ръце. Тя остава без Славейков, но до края на дните си обожествява поета.

 

  • Следващата история е символ на силата на любовта и обичащата жена. Димитър Талев и Ирина Талева. Не знам дали има човек, който е чел “Железният светилник” и не е усетил духа на българското минало? Страхотен автор, но с клета съдба. Арестуван е няколко пъти и изпращан в концентрационни лагери, а едно от задържанията му едва не се оказва фатално. Ирина намира начин да го спаси в този тежък за семейството момент, въпреки че ѝ се налага да превъзмогва дори и майчиния си инстинкт, за да се грижи за мъжа си в затвора. Двойката минава през ужасен глад и лишения, децата им също са потърпевши. А една от най-потресаващите истории е как, за да оцелее организмът на Димитър в затвора, Ирина, карамелизирала захар и я слагала в буркани, върху които лепи етикети от близката аптека и при всеки удобен случай да му ги праща като лекарства. И с такива прости, но животоспасяващи постъпки тя определено доказва силата и огромната си обич към съпруга си. 

 

  • Няма как да подмина любовният триъгълник в литературата – Лора, Мина и Яворов. Авторът е на 28 години, когато среща 16 годишната Мина в дома на близкия си приятел Петко Тодоров. Запленен от чистотата и невинноста на Мина, още същата вечер Яворов пише стихотворение, посветено на нея.  Връзката им преминава главно в писма до деня, в който девойката умира от туберколоза. Имали са една само няколко виждания и след всяка среща Яворов се вдъхновява толкова много, че пише едни от най-красивите си стихове.  Болестта и семейните предразсъдъци са само част от причините, поради които Мина отлага срещите. Тя получава и предложение за брак от него, но с условие да се откаже от родителите си, което не може да приеме. Този отказ и силните емоции на Яворов го отвеждат при Лора. За любовната история между нея и поета  Яворов се говори и до ден днешен и е ясно, че причината за смъртта и на двамата е именно тяхната пламенна любов, граничеща дори с лудост. Яворов никога не остава равнодушен към пламенната натура на Лора и нейната открита индивидуалност. Нейната любов към него е всеотдайна и същевременно много обсебваща. Лора постоянно демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод. След една от поредните сцени на ревност Лора решава да сложи край на всичко и се застрелва в дома им. Да, точно там, в онази жълтата къща на бул. Раковски! Тя си отива от света едва на 27 години, но успява да изживее невероятна гама от емоции и завинаги оставя своята следа в историята. Яворов е измъчван и от терзания и от обвиненията в убийството на любимата си и година по-късно и той напуска този свят. И след тази трагична, но истински силна любов остават стихотворенията, които засвидетелстват за силните емоции, които са изживели те.

 

  • Следващия разказ ще ви пренесе в два свята, две държави и две религии. Историята на Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева. Той пристига в София през 1913 г. като военен аташе на Турция. Тогава е на 32 години, все още ерген. Димитрина Ковачева е едва на 21 години, дъщеря на генерал, бивш военен министър, красива и чаровна. Един танц поставя начало на тяхната любов, която, както можете да се досетите, е подложена на хиляди политически, религиозни и морални пречки.  Въпреки, че Кемал иска нейната ръка, тяхната връзка не прераства в нищо повече от спомен, който никога не изстива. Разказва се, че той купува къщата на генерал Ковачев, бащата на Димитрина,  като спомен за своята любима. Казват, че когато Ататюрк починал, сред вещите му имало само една снимка и тя била на Димитрина, а тя живяла дълго със спомена за своя любим, с когото съдбата и историята не им дали възможността да са заедно. И до ден днешен се срещат подобни истории, макар да живеем в 21 век. Политическите, но най-вече религиозните пречки могат да объркат живота на двама души физически, но духовно те са заедно.

 

  • А за финал ще се докоснете до авторът и съпругата му, които ме инспирираха да напиша тази статия. А последните редове, които авторът пише до жена си ще откриете под последния ми пост тук.  Бойка и Никола Вапцарови. Историята им е изпълнена с перипетии – семейни, религиозни и идеологически, но въпреки това устоява до смъртта на поета. Чрез разтърсващото стихотворение “Прощално” Вапцаров се прощава със своята любима и до края на живота си тя носи листче с творбата в своя джоб, което е достатъчно показателно за емоционалната стойност на това произведение. Запознават се на традиционния събор в село Бараково. Между двамата пламва искра и след време Вапцаров първи разкрива чувствата си, но Бойка изпитва съмнения,  че той има отношения с друга жена и стои настрана. И от игра на котка и мишка, кулминацията настъпва, когато през  на младежко събрание, на което Вапцаров рецитира стихове на Яворов, Бойка не успява да се сдържи и признава своята обич. Тя обещава и на следващата вечер да се видят, но в крайна сметка се отказва, отново заради съмненията за другата жена и нодобрението на родителите й. Идвайки в София, Бойка разбира, че между Никола и девойката няма нищо и така неувереността започват да изчезва и след кратко време двамата влюбените се събират. Тъжен факт е, че родителите ѝ не идват на сватбата, защото не са дали съгласието си любимата им дъщеря да пристане на един работник с неясно бъдеще. Двамата имат един син, който умира едва на осеммесечна възраст, а второто им дете при преждевременно раждане. И до днес Вапцаров е представян като един от майсторите в българските литература, а „Прощално“ – пика на емоции в неговия житейски път и плод на силната любов.

Аз лично успях да се потопя във всяка една от историите, да я усетя и отчасти съпреживея. Ако имате още идеи как да обогатим многото време, което имаме и прекарваме вкъщи и да я направим социалните мрежи и интернет пространството по-полезна както за вас, така и за мен, пишете ми тук, оставете коментар в Instagram или Facebook. Споделяйте… 🙂 Слънчева седмица! ❤

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.